Живеем във времена, в които социалната дистанция и изолация е нещо нормално. Църквата е една уникална общност, която има своя пулсация и живот. Хора на различни възрасти, с различен социален статус, интереси се събират, обединени от вярата си в Христос – всеки със своята идентичност.
Църквата се сравнява със семейство, дом – място, което градиш и се чувстваш обичан и приет. Тук се раждат деца, порасват, правят своя брачен завет, поемат своя път, споделят битки и победи, предприемат идеи, сбъдват мечти. Християнските ценности са основата, а Бог е Този, Който събира.
Дали можем да осъзнаем колко успешни можем да бъдем на мястото, на което сме, като професионалисти и хора, ако бъдем част от общността на Църквата?