Екипът ни

Всеки един от нас работи в различни сфери като преподаватели, консултанти, мениджъри, директори, счетоводители, служители, студенти… Имаме извървян път и история. Имаме си доверие и пълна увереност, че заедно правим за Църквата си най-доброто. Екипната ни дейност в МИСИЯТА ни мотивира да бъдем успешни и като професионалисти, но и като служители на това уникално място.

14103035_333258067014374_1636812795559544852_o (1)

Иводор Ковачев

Основател и пастор

Работата ми винаги е била свързана с хора. За някои това е изтощително, за мен е зареждащо и мотивиращо. Намирам смисъл и удовлетворение да наблюдавам как хората израстват, оформят своите разбирания, откриват ценности, пренареждат приоритети. Условието е едно – да споделят и да поискат. Отговорите ги търсим заедно.
Повече от 25 години работя като капелан в Софийски затвор и местата за лишаване от свобода. Това означава само едно нещо – среща с хора, които трябва да погледна по различен начин от този, по който те самите тледат на себе си. Уникално е преживяването да наблюдавам трансформацията в човешката душа. Богословието и психологията съдействат това да се случва.

С годините установявам, че и хората извън затвора също остават затворници на собствените си страхове, неувереност, чувства.

Като човек с богат опит в човешките взаимоотношения, многодетен баща и съпруг – с готовност съм на разположение на всеки, който търси правилното решение и изходния път.

1001382_10151771999634090_392825945_n (2)

Жани Ковачева

ОСНОВАТЕЛ, МУЗИКАЛЕН ДИРЕКТОР

Благословена съм да живея в това време на тази българска земя. Копнея с всичко, което правя и професионално, и като съпруга и майка, да разкривам Любовта на Бог – искам всеки един да Го познава.

Музиката е моето призвание – чрез нея се опитвам да изразя онова актуално послание, което Бог има към нас всеки ден. Вълнуващо е да виждам как хората преживяват своите моменти докато пеем – понякога съкрущаващи, понякога привдигащи, а често – възкресяващи. През годините участвах в създаването на различни платформи по изкуство и култура, детска градина, лицензирано училище, но винаги съм знаела, че с каквото и да се занимавам професионално, създаването на облика на църквата е вълнуващо мое преживяване. Тя държи семейството заедно и чрез нея „пустинята се превръща в място на водни извори“. И така родът продължава.

49435975_10156442090789965_1339844867945136128_o (1)

Добромира Стоичкова

директор Библейско училище "Мисията"

Влязох в църквата в ранна възраст и зная, че там е мястотот за мен и моето семейство. Някак естествено е за мен в моето нелеко ежедневие да мисля какво да дам, какво да направя, да инициирам, за да допринеса в живота на „Мисията“ – онази общност с толкова различни хора.

По професия съм счетоводител и финансист – зная силата на закономерностите и стойностите. В християнската вяра също има закономерности и последствия, а стойността на посветения живот / живян не само за себе си, а и за другите/, е безценна. Вълнуващо е да виждам как в тези вермена има хора, които жадуват да научават Своя Господ, а не просто да имат едно общо познание за Него. Затова и Библейско училище „Мисията“ е част от моето призвание – нуждата от ученици на Христос е не просто голяма, а належаща. А аз съм благословена да бъда част от „отговора“.

Ani-01

Анна Величкова

социални дейности

Никога няма да забравя усещането и вълнението от първия миг, когато влязох в „Мисията“. Огледах всички хора и си казах: „Боже, колко са много!“ А аз ги бях търсила. Днес, след почти 10години, се чувствам вкоренена в това място. С живителен и здрав корен!

В притчата за сеяча се говори за семето, което паднало за каменисти места и бързо поникнало. Но скоро след това изсъхнало – нямало корен. Не сме ли ние това семе, а църквата – нашият корен? Без нея прегаряме и изсъхваме. Колко благодарна се чувствам оттогава за моя солиден корен! Колко благодарна съм на Бог, че се грижи за този „корен“ да бъде пълен с живителни сокове – да бъде храна за гладния, да напоява жадния. Почувствах се значима, защото съм пораснала от този корен! Знам от къде мога да черпя сила и живот и да ги давам!

Ivo-02

Ивайло Стоичков

помощник пастор

Да бъда част от живота на „Мисията“ за мен е нещо нормално. Вярата е лична, разбира се, но аз обичам да наблюдавам как тя се развива в живота на хората около мен, как я прилагат в своите взаимоотношения и професионална област. По професия съм финансов консултант. Интересно ми е да чета и сравнявам статистики, защото обичам  да наблюдавам растеж и развитие. Това именно забелязвам във всеки, който е казал „Да“ на Христос, но и е решил да бъде част от общност като църква „Мисията“, защото тя е мястото на израстване. Когато човек развива и осъзнае какво всъщност произлиза от вярата му в Христос, той става мотивиранан, удовлетворен и продуктивен на мястото, на което е, защото успява да се погледне с Божиите очи. И по различен начин започва да вижда света.

158828588_166072115239875_1981358672004615782_n (1)

Давид Крумов

Работа с младежи

По професия съм актьор и за мен сцената е онова място, от което можеш да кажеш Истината и човек да я чуе и разбере с душата си. Трябва да знаем как точно да правим това. Има обаче и една друга „сцена“ и това е Животът – за нея трябва да сме наистина добре подготвени. Църквата като общност има целият потенциал да предоставя отлична среда за младите хора и да бъде онова изграждащо и „събирателно“ място.

Да виждам младите хора с различни интереси, но търсещи да научат повече за Христос и преживяващи Любовта Му – това мотивира мен и моето семейство да „стъпим“ в мисията си и да работим активно за ползотворното въздействие на тази среда – Църква „Мисията“.

Teodor-01

Теодор Николов

Работа с тийнейджъри

За мен е чест да мога да изразявам своята съпричастност чрез приятелство и подкрепа към децата в тийнейджърска възраст. Самият аз повярвах в Христос в младежките си години и разбирам колко е важно децата в този период на развитието си да бъдат насърчени и наставлявани в християнските ценности.

Като спортист – републикански и европейски шампион, зная отлично какво  е постоянството и дисциплината, за да получиш победата. Но когато се добави и любовта, изразена с добрия пример, можем лесно да мотивираме, а ние получаваме удовлетвореност да виждаме едни благословени деца, готови да пораснат с големи сърца.

1234478_10151932715314090_621219159_n (1)

Девора Крумова

Организатор Събития

Никога не чакам нещата да се случват „просто така“ – обичам аз да ги „случвам“ и така ставам част от оня пулс на живот, който има моята „Мисия“. Наричам я „моята“ не защото съм израснала в църквата, а защото осъзнавам силата, която тя може да има в живота, давайки посока, сигурност, подкрепа. Имам моето прекрасно семейство и малката Матея, но не спирам да съм активно включена в инициативи и събития, защото те свързват хората и „разказват“ за Любовта на Исус по един своеобразен начин. Аз съм музикален педагог – свиря на различни музикални инструменти, но най-обичам моята арфа. Тя ми напомня за нежността на човешката душа и нейната скъпоценност. Така Бог гледа на нас – като  скъпоценности. А това означава толкова много…

83401985_3667989179885776_7842534669596753920_n (1) (1)

Милост Иводор

наставник

Винаги съм виждала църквата като едно живо място, иьзпълнено с приключения и безброй възможности. Това може да звучи странно в тези времена, но го казвам като активен млад човек, който има висок критерий за безкомпромисност и среда.  Опознавайки различни хора, разбирам колко ценно е това да изграждаш здрави взаимоотношения. Това ме е подтиквало да не бъда просто пасивен посетител, а да се науча да бъда извор на любов, пример за търпение и прошка. Обичам да наблюдавам хората /може би за това изучавам и психология като студент в университета/. Разбирам все повече, че могат да бъдат щастливи  и спокойни, ако съумеят да приложат вярата си в Христос в ежедневната си комуникация в семейството и в работата си. Църквата е място за шлифоване на характери и за мен е чест да имам възможността да служа, защото, доближавайки се до хората, се доближаваме до красотата на Твореца.

Добротворство като начин на живот

ВСЕКИ ИМА МИСИЯ

Можем ли с посвещението си във време и талант да носим надежда?